Балоните на Грийнспан

Типичният образ на централния банкер е намусен и раздразнителен, но Грийнспан строши този калъп. Учтив, скромен, едва ли не свит и шеговит, той не обиждаше никого, дори и когато критиците му не го оставяха на мира при непрестанните конгресни изслушвания, на които всеки председател на Федералния резерв бива подлаган. Той би могъл да се кара и да се ядосва – особено за неща, върху които Фед няма контрол, – но неговата характерна поза беше на слънчев оптимизъм. Компютърната революция, финансовите иновации и глобализацията в търговията и инвестиционната дейност за него бяха процеси с огромен потенциал и неизмерни перспективи. Няма страшно! - успокояваше той Съединените щати. И Уолстрийт на драго сърце се съгласяваше. Бъдещето ярко блестеше. Прясно отпечатаните долари и ниските лихвени нива бяха баснословен стимулант на инвестициите в недвижими имоти и в други активи. Някой може да попита: "Та той беше председател на Фед, как би могъл да греши?" Моят отговор е: Грийнспан сбърка с постоянното налагане на твърде ниски лихвени проценти, а после реши да оправи бъркотията, произлязла от това, отново с лихвени проценти, които отново бяха твърде ниски. Резултатът бе, че по време на неговото царство Съединените щати бяха подложени на надуването на балона на фондовата борса, а след това и на балона на пазара на недвижимите имоти. Тези два огромни сапунени мехура се появиха един от друг в рамките на десет години. Предполага се, че мисията на Федералния резерв би трябвало преди всичко да е посветена на грижата за запазване стабилността и благоразумието. Проксмайър разкрива, че човекът, който в бъдеще ще трябва да определя лихвата на най-голямата икономика в света, е правил предсказания, които са били най-погрешни от всички, правени през разглеждания период. По неговите думи грешките на Грийнспан чупят всички рекорди за периода. Липсата на разбиране, проявявана от Грийнспан относно излизащите извън контрол кредитни практики в тези институции, е една от причините той да не разпознае