Мислене според ценностите

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ФИЛОСОФИЯТА, С КОЯТО СЕ ЗАНИМАВАМ Чудя се къде трябва да търся тази философия, "с която се занимавам": дали в публикуваните текстове, или в мечтите си. По-близки са ми мечтите, но хората съдят по това, с което разполагат. А разполагат с малко. Написал съм една книга, в която поместих есеистични съчинения от период, обхващащ почти десет години. Озаглавих целостта: Светът на човешката надежда. Освен това написах петнадесетина други статии, които бяха публикувани в различни периодични издания и които също така, пряко или косвено, засягат човешката, тоест н а ш а т а надежда. Сред тях има няколко полемики: с томизма, с марксизма, спор за това, какво е лицето на съвременната философия. Тук трябва да споменем още и специализираните трудове, от които почти никой не се интересува. Аха, и шкафа, разбира се! В шкафа имам някакви си триста страници, посветени на аксиологичната теория на съзнанието. С течение на времето тези страници ми стават все по-чужди. Аз съм също така и субект на мечти. От време на време "си мечтая" за това, с каква философия наистина би трябвало да се занимаваме днес у нас, какви въпроси да се задават, с кого да се води полемика, за да не останем встрани от световното философско движение. Някога вярвах, че тези мечти са постижими. Днес зная, че нищо няма да излезе от това. Остава компромисът между мечтата и потребностите на момента. Потребността на момента е, както се оказа досега, по-силна. Да се вгледаме в потребността на момента. Признавам открито: върху формата на "моята философия" дълбока следа оставиха условията, в които съм живял и работил до този момент. Същността на нещата е проста. Някак си така се случи, че н а й - н а п р е д започнах да уча философия, а едва по-късно н а и с т и н а се срещнах с ч о в е к а. Започнах да изучавам философия предимно на основата на томизма. Беше такъв томизъм, какъвто тогава го разбирахме. Не мисля, че томизмът от онова време е бил лош томизъм. След това дойде съприкосновението с конкретния ч