Загадките около етническия произход на солунските братя

Същинската причина за огласяването на текст с пространното заглавие "Загадките около етническия произход на солунските братя или на кое племе собствено принадлежат светците Кирил и Методий" е в отстояването на правото да се задават въпроси. Няма оконча­телно знание, няма проблем, разрешен от науката веднъж завинаги. Знанието е не толкова резултат, колкото процес на търсене. От изключително значение в това търсачество е човешкото любопитс­тво. Нов въпрос, а понякога и стар въпрос, но зададен по нов начин, би могъл да окаже оживителен тласък на знанието. Задаването на въпроси предполага диалог, което ще рече на­личието най-малко на две страни (две личности, две състояния на една и съща личност). Обикновено се мисли за автор и читател. И това, разбира се, е най-обемният диалог. Но той е предшест­вуван от разновидности, една от които е вътрешният диалог между двете състояния на автора - състоянието, което отговаря на ус­военото от него рутинно знание, и състоянието на изкушеност да поставя въпроси. Между тези две състояния се разиграва конф­ликт, който има пряко отношение към разрушаването на утвър­дени стереотипи на мислене. Няма да бъде пресилено, ако се каже, че конфликтът е драматичен. Той е драматичен за учения, който започва с рушене на собствения стереотип на мислене. Той е драматичен пак за него, защото му навлича ударите на критиката, призвана най-вече да съхранява статуквото на онова мислене, ко­ето е утвърдено в дадения момент като научно. Той е драматичен за автора и с оглед на читателя. Нещата опират до авторовата отговорност. Правилно ли е, морално ли е, добре ли е за читателя той да бъде хвърлян в неизбистрените води (разбирай такива, по които няма единодушно съгласие) на нови четива. Отрицателите на подобно доверие към читателя са загрижени не толкова за него. Те са загрижени за непредсказуемостта на читателската ми­съл, изоставена на неподправеното човешко любопитство. Истин­ската им загриженост е породена от усложненията при озаптяване на мисълта.