Самотни пътешествия

За разлика от първите два - "По-малко от единица" /1996/ и "За скърбта и разума" /, - съставени приживе от самия поет, настоящият том е подбран изцяло от българския му издател. В основата му е знаменитото венецианско есе "Кеят на неизцелимите", около което великият изгнаник е възнамерявал да изгради своята следваща прозаична книга. Александрия и Рим, Истанбул и Ленинград или Санкт Петербург, Венеция и Сейнт Лусия са само някои от имената на ония магнетични столици на духа, в които поетът ни въвлича за своето поредно най-дълго "пътешествие" - към бъдещето. "Писателят е самотен пътешественик и няма кой да му помогне. Обществото винаги е повече или по-малко негов враг. И когато го отхвърля, и когато го приема... Човекът е като събирателното - не печели нищо от смяната на местата. Можеш само да замениш една трагедия с друга трагедия. Това е стара истина. Единственото, което превръща трагедията в съвременна, е усещането за абсурд при вида на нейните герои. Както и при вида на зрителите й." Йосиф Бродски