Кръвта на пчелина

Ангелите вече разхождат душата на майка ми в райските Божи селения, а аз единадесета зима посрещам Нова година без нея. Мама беше милостива и се сбогува с мен мъдро и с цялото си съзнание, като ми разказваше спомените си и по своему ми тълкуваше притчите на божието слово. Тя разказваше така увлекателно, че аз съм задрямал, унесен в представите на нейния си свят, когато на 15 януари 1998 година, вечерта, Небето се е отворило и мама, душата на мама, е отлетяла. Този път Духът Божий не слезе като гълъб, а отлетя като въздишка и мама се срещна със Спасителя си. Навън валеше бял и кротък сняг. Пак беше Нова година и пак се честваше по стария календар, но само от родените в Македония. Мама спеше усмихната! Навярно беше вече сред роднините си... А аз плачех... Целунах студеното й чело, увенчано със снежната аура на косите й и като че ли пак чух последните й думи: - Немой да плачеш за мен, сине! Сичко ке ти върви по вода, щом верваш в доброто. Теб моя ангел ке те пази... Доброто! А кое му е доброто на този Живот, Господи - запитах немощен с укорен глас самотата около мен. Не чух отговор, но мъглата и скръбта от очите ми се разсеяха и аз започнах да се взирам по-ясно. Почувствах, че не съм сам и по-уверено се обадих по телефона на сина ми. Как е пътувал от Ямбол до София - той си знае, но дойде! Дойде и с лекарското си самообладание се зае с ритуала и пренасянето на тялото на мама до мощите на родителите й в град Петрич. Ключови думи: Кръвта на пчелина Воймир Асенов