Човекът и свещеното

В една от най-известните си книги "Човекът и свещеното" Роже Кайоа умело превежда читателите си през лабиринта на сложните взаимоотношения със свещеното. Свещеното, показва той, се възприема двусмислено - като проклятие и благословия, то е колкото могъщо и "заразяващо" с опасната си сила, толкова и уязвимо към атаките на профанното и човешкото. То се разполага в собствено пространство и време, огражда се със забрани и пречистващи ритуали, понеже едновременно е условие за живот и врата към смъртта. Кайоа привежда примери за отношенията между човека и свещеното от областите на антропологията, културологията и лингвистиката. Ключови думи: Човекът и свещеното, Роже Кайоа