Пътуване към Икстлан

На 22 май 1971 година, събота, отидох в Сонора, Мексико, за да се срещна с дон Хуан Матус, магьосник от индианското племе яки, с когото се бях запознал през 1961 година. Мислех, че посещението ми този път едва ли ще е по-различно от многобройните ни срещи през десетте години на моето чиракуваие при него. Събитията, които се случиха през този и през следващите дни, обаче бяха от голямо значение за мен. Същия ден моето чиракуване приключи. Оттеглих се не своеволно, а защото бе настъпил краят на обучението ми. В двете си предишни книги: "Учението на дон Хуан" и "Една отделна реалност", вече съм описал този период на учение. Основното ми твърдение в двете книги е, че възловите точки в изучаването на магьосничеството са всъщност състоянията на необикновена реалност, предизвикани от поемането на психотропни растения. Дон Хуан беше специалист в използването на три от тях: Datura inoxia, известно с популярното название джимсънова трева; Lophophora Williamsii, познато като пейот; халюциногенната гъба от рода Psylocibe. Под влияние на тези психотропни растения моето възприемане на света се оказа тъй чудновато и впечатляващо, че бях принуден да призная тези състояния за единствения път да възприема и науча онова, което дон Хуан се опитваше да ми внуши. Ключови думи: Карлос Кастанеда Пътуване към Икстлан