Дар

Един от най-големите руски писатели на XX век, чието творчество му отрежда място и сред ярките представители на световната литература, Владимир Набоков (1899–1977), е роден е Санкт Петербург е семейството на обществен деец и държавник от либералното крило на политическите среди в Русия. Революцията от 1917 г. го прокужда от родината му, в която не се завръща до края на живота си. Получава висше образование в Кеймбридж, живее в Берлин, после в Париж, а от 1940 — и в САЩ, където става професор по руска литература, преди отново да се завърне в Европа. Умира в Швейцария. Автор е на романи, повести, разкази, стихове, есета, изявявал се е също като драматург и преводач. Световна известност му носи романът „Лолита“ (1955), предшествуван обаче от „Машенка“, „Поп, дама, вале“, „Защита Лужин“, „Смях в мрака“, „Покана за екзекуция“, „Дар“, утвърдили името му сред ценителите на изящната словесност. „Пнин“, „Ада“, „Други брегове“, лекциите и студиите, посветени на руски и световни класици, и др. го налагат като един от най-изтънчените майстори на литературното творчество през нашето столетие, чиито произведения вибрират с високочестотното и захранващо духа напрежение на една несравнима и силно въздействуваща поетичност. Романът „Дар“ с основание се смята за коронната му творба. „Дар“ е връх в цялостното творчество на Набоков, чрез който то се нарежда сред големите творения на века. Жан Бло Ключови думи: Владимир Набоков, Дар