Детство; Сред хората

В един от своите спомени за гениалния създател на "Война и мир" Горки казва, че Толстой е цяла вселена. Днес можем да отнесем тези думи и към автора на "Майка" и "Врагове", на чудните романтични приказки и легенди, слушани в знойните степи на Молдавия и на морския бряг. Към твореца на босяшките разкази, изумили цял свят и наложили името на новия световен писател Максим Горки. Съзнанието, че Горки е цяла вселена, и то съвсем нова, невиждана и непозната, е било присъщо на мнозина още в края на 19 век. Те са посрещали с изненада не само химните, прославящи човека, но и романите и пиесите му. В самата фигура на Максим Горки е имало нещо необичайно, характерно за писател, свързал своето дело с борбата на революционните маси. Подобно явление не е познавала предишната литература. Именно тази необичайност са отбелязвали повечето негови съвременници. Един от тях - Анатолий Луначарски по следния начин е изразил своето изумление пред необикновената творческа съдба на Горки: "Най-характерното и най-поразителното в съдбата на Алексей Максимович, в неговата фигура се състои в онази стремителна вертикална линия, която ни представя неговият живот, тя започва от низините, почти от дъното на нашето общество, каквото беше то преди революцията и се издига до такива върхове, до каквито са достигали малцина в световната история." Част от тази вертикална линия - най-трудната и мъчителната, преминаваща през великите горести на своето време, през безвремието на 80-те години, е показал Максим Горки в своята автобиографична трилогия "Детство", "Сред хората" и "Моите университети". По аналогия с други подобни книги в руската литература той би могъл да озаглави трите части на своята художествена автобиография "Детство", "Юношество" и "Младост". Но той е искал още в самото заглавие да подчертае най-типичното и неповторимото именно в неговия живот, непрекъснато разширяващите се кръгове на общуването му с народа, своеобразните и единствените в световната литература "университети", които следва той