Град на издаване София;

Година 1939 г.;

Език Руски;

Страници 182;

Корици Твърди.

Серафим Богучарски е руски архиепископ и светец на Руската и Българската православна църква (БПЦ). Прославлението му е извършено на 26.02.2016 година в катедралния храм "Св. Александър Невски" в София. На 14 ноември 1920 г. с военния параход "Херсон", заедно с коменданта на Севастопол генерал Николай Стогов емигрира от Русия в Истанбул. Преподава в Халкинската семинария, Турция. На 19 май 1921 г. пристига в България и с решение на руското Висше църковно управление зад граница е назначен за предстоятел на храма "Св. Николай Чудотворец" към руското посолство в София, както и на руския манастир "Св. Александър Невски" в Ямбол. На 31 август 1921 г. оглавява руските задгранични православни енории на българска територия с титлата "епископ Богучарски", отначало под юрисдикцията на Руската православна църква зад граница (РПЦЗ), а по-късно, след 1946 г. - под юрисдикцията на Московската патриаршия. През 1934 г. е възведен в архиепископски сан от председателя на Архиерейския Синод митрополит Антоний Храповицки. На 2 март 1945 г. архиепископ Серафим изпраща поздравително писмо до патриарха на Москва и цяла Русия Алексий I по повод избирането му за нов предстоятел на РПЦ. На 15 април 1945 г. архиепископ Серафим се обръща с молба към патриарх Алексий I за приемане в Московския патриархат. На 16 юни 1946 г., по времето на посещението на патриарх Алексий I в България възобновява изцяло литургичното общение с Московската патриаршия. Серафим (Соболев) приема съветско гражданство през 1946 г., а в края на декември същата година правителството на СССР предава под негова власт бившата Руска църква на посолството в София.