Издателство Симелпрес;

Град на издаване София;

Година 2019 г.;

Език Български;

Страници 240;

Корици Меки;

Ст.н.с. д-р Светослав Ханджиев, e автор на над 240 научни и над 350 научно-популярни публикации по проблемите на храненето, диететиката и метаболитните заболявания. Председател на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания "Акад. Т.Ташев", Сдружението за здравословно хранене и храни и Съюза на апитерапевтите в България. Член на Европейската Академия на науките по хранене (EANS), член на Генералните съвети на Световната и Европейската асоциации за изследване на затлъстяването (IASO, EASO). От 1993 г. член на Световната комисия по обществено здраве към СЗО (ICOH). От 1994-1998 г. заместник председател на Българското дружество по хранене. Национален координатор на общоевропейския диетологичен проект "DiOGenes" към 6-та Рамкова програма на Европейския съюз и национален координатор на Европейския проект в областта на храненето и диететиката "DIETS"; Председател на научния съвет на проекта "Здрави деца в България" (превенция и лечение на затлъстяването в детската и юношеска възраст). Водещ участник в редица национални общо-европейски научни проекти. Доц. Ханджиев, какво представлява популяризираната от Вас "Балканска диета"? Как бихте сравнили "Балканската диета" с други популярни диети? За кого е подходяща тя? Това е значението на традициите в нашето хранене, създадени от нашите прадеди. Заедно с покойния академик Чудомир Начев, преди години направихме едно проучване в исторически план, което показа, че храната на българина в края на 19 и в първата половина на 20 век е много близка до т.нар. "средиземноморско хранене". Средиземноморската диета се счита за най-добра като предпазен фактор от сърдечно-съдови заболявания. Доказано е, че около средиземноморието хората боледуват много по-малко от сърдечно-съдови заболявания и захарен диабет отколкото северните страни. В края на 19 век популярният учен Иля Мечников идва в България и установява, че в Европа най-много столетници има в българските планини. Той свързва този факт с българското кисело мляко. Но, нашите кулинарни традиции са много близки с тези на Турция, Гърция, Сърбия и Румъния. Така че, ние трудно бихме могли да кажем "Българска диета", затова възприехме термина "Балканска диета". Като доста специфични черти се определят освен пълнозърнестия хляб и киселото мляко, и различните видове хляб, разбира се и начинът на приготвяне на различните бобови растения, които са с нисък гликемичен индекс. Също от много голямо значение е начинът на приготвяне на храните - къкренето на бавен огън на бобовите растения, месо със зеленчуци, приготвени в гювеч, докато същото нещо в западните страни се сервира отделно, примерно месото от гарнитурата. Това са типични неща, които са положителни, и сега вече се взе решението, догодина в Ливърпул на 20-я Европейски конгрес по затлъстяване, една от темите да бъде "Балканската диета". Сравнявайки "Балканската диета" със "Средиземноморската диета", ние българите консумираме малко риба, за това препоръчвам консумацията на повече риба, на ленено семе, и на ленено масло. Основна характеристика на "Балканската диета" са антиоксидантните свойства на много от плодовете и зеленчуците - боровинките, лукът, чесънът, чушките и пиперките, доматите съдържат много полезни вещества, включително ликопен. Една наша истинска лютеница, която е от камби, червени чушки и малко домати е една антиоксидантна бомба. Така че, имаме много положителни елементи на споменатата диета, но човек трябва да се съобразява със състоянието си.