Издателство Ролис прес;

Град на издаване София;

Година 1993 г.;

Език Български;

Страници 71;

Корици Меки;

Категория Книги с автограф.

"Текстът, който предстои да прочетете, ми беше изпратен по пощата. Докато го четях, останах с впечатлението, че си имам работа с един от големите писатели от края на този век, познайте кого имам предвид. Не може да е той, той почина съвсем наскоро и наследниците му не можаха да проучат съдържанието на чекмеджетата на бюрото му. Какво съвършенство на стила! Последната му книга показа, че всичко му се отдава. Подписът беше непознат. Фамилията е руска...или полска...или сръбска...или словенска. Шегаджия, разбира се. Посоченият адрес е близо до Ecole de Medesin. Отидох тайно на адреса. И откривам, че моят автор наистина живее тук. Това е всичко, което исках да знам. Пиша му. „Уважаеми господин Стахович, прочетох вашия ръкопис. Той много ме заинтересува. Бих искал да се срещнем`. Накратко казано. Никола Стакович ми се явява лично. Фамилията му не е псевдоним. И не е Емил Ажар на някой си Ромен Гари. Той написва "Афоризмите на Гралф" за няколко седмици. Предлага ръкописа си и на други издатели. Един от тях прояви силен интерес към нея. „Ти прекрасно разбираш“, каза ми той наскоро, когато се срещнахме при общи приятели, „че е невъзможно да се повярва в това.“ Никола Стакович не пожела да ми покаже нищо друго.“ (Морис Надо). Н. Стакович почива внезапно на 35 години.