Интерпретация и социална критика

Целта ми в тази книга е да предложа философска рамка за разбирането на социалната критика като социална практика. Какво всъщност правят социалните критици? Как започват да го правят? Какъв е произходът на техните принципи? Как критиците се дистанцират от хората и от институциите, които критикуват? Поддържаната в цялата книга теза, че социалната критика трябва най-вече да се разбира като критична интерпретация, се доближава до тезите на европейски философи от последните години. Но аз се опитвам да намеря собствен път, с моя собствен език, без пряко да се позовавам на техните трудове. Надявам се в близко бъдеще да публикувам по-обширна книга, разглеждаща критическата практика през XX век - една по-определено политическа книга, към която настоящата книга да представлява теоретично въведение. В нея ще имам възможност да се занимая с въпроса, дали социалната критика е възможна без "критическа теория" - въпрос, колкото политически, толкова и философски. Първите две глави бяха представени като Танерови лекции върху човешките ценности в Харвардския университет на 13 и 14 ноември 1985 г. и се публикуват с разрешението на попечителите на Танерови лекции върху човешките ценности. Третата глава беше прочетена пред Harvard Hillel на 15 ноември. И трите са написани приблизително по едно и също време, използват еднаква лексика и отстояват едни и същи тези те са взаимно свързани, като последната предоставя това, което липсва на първите две: известна степен на историческа конкретност и специфичност. Благодарен съм на множеството членове на харвардската общност - всички те критици, - които посетиха лекциите и ми обясниха къде съм сбъркал. Моите преработки със сигурност отразяват тяхната критика - особено критиките на Марта Майноу, Майкъл Сандъл, Томас Сканлън, Джудит Шклар и Лойд Уейпреб, - въпреки че отражението в повечето случаи вероятно е неясно и непълно. Един по-ранен вариант на "Пророкът като социален критик" беше обсъждан на симпозиум върху пророчеството в Университета Дру и п