Основите на обществения ред

"Основите на обществения ред" е една от най-великите книга написани някога в историята на християнския свят. Нищо подобно не е било писано преди нея, и нищо подобно не е написано след нея. Християнските и нехристиянските историци като цяло са единодушни, че изповедите и историята не са свързани по никакъв смислен и логически цялостен начин. Няколко нехристиянски историци - и Харълд Бърман и неговият труд "Закон и революция" (Harold Berman, Law and Revolution) са добър пример - споменават, че християнските изповеди са имали влияние при формирането на правните възгледи и следователно правното устройство на Запада. Но общо изследване на това как изповедите са формирали Запада и неговия уникален мироглед винаги е липсвало. Причината е, че и християнските, и нехристиянските автори ревностно се стараят да ограничат значението на изповедите до църквата и историята на теологията. Дори Филип Шаф, в своя тритомен труд "Изповедите на християнството" ограничава тяхната стойност и употреба до църквата. Възгледът за изповедите винаги е бил дуалистичен. Изповедите са отделени от историята, и историята е оставена да следва своя собствен ход, независим от развитието на християнската теология и от усъвършенстването на вярата на светиите. Ръшдуни отправя предизвикателство към този възглед и той е първият автор създал систематично изследване как изповедите на християнския свят стават основата на мирогледа на Западната цивилизация. Основан на своята реформирана вяра, той ясно вижда, че идеите имат последствия и че преобразуването на езическата империя в християнска цивилизация има своята основа във формулирането на това, което християните вярват относно Бога, Исус Христос и Святия Дух, относно двете естества на Христос, историята и естеството на изкуплението, църквата и т.н. Изповедите не са били само за църквата; те са били основите на обществения ред както го разбираме днес, във всяка област от живота. Това, което вярваме относно политиката - и следователно как действаме в политическа