Минимализми

Вместо увод Гонейки и, дай Боже, постепенно и неумолимо догонвайки половинвековното си пребиваване на белия свят, немимоходом успявам да забележа, че човек все пак твърде малко живее с настоящето си. Паметта, натрупаното и придобиваното знание непрестанно му позволяват и го карат да общува с миналото и то не само със своето собствено. А екстраполираният опит спорадично отваря многовъжделеното, макар и обективно доста тесничко, прозорче към бъдещето. "Минимализми или преходът като нищо" е поредното ми усилие в областта на синтетичната мисъл. Това е книга не само за проточилия се безкрайно и вечно нашенски преход към демокрация и пазарна икономика, подобно на "Преходности" тук е наредена и пренаредена мозайката от понятията, термините, образите, митовете, "пътните ориентири", знаците, жалоните, крайъгълните камъни, кодовете, шифровите символи, сиглите, логотиповете на моето поколение. Поколението - чиято (авто)биография бе разрязана по средата от 1989 година. "Поколението на двете системи". Поколението, което безспорно се оказа "много по-уникално" от другите. Последното четящо книги поколение. Поколението, чийто останал живот явно ще протече и премине "минимализирано" и всуе през "нищото" с гръмки имена. Така, надявам се, да се е получила книга на изостреното асоциативно мислене, на твърдите симпатии и на непримиримото отхвърляне, книга за кошмарите и безсънните нощи, за редките и трудни победи, за ежедневните поражения, за смачкваното самочувствие, за гордостта, за устойчивостта, за царящата обществена шизофрения и липсващия здрав разум, за холестерина и адреналина. Изобщо отново писание-албум в стила "die hard rock", както много сполучливо се изрази в своята критика за "Преходности" Вера Джамбазова. Въпреки многобройните доказателства за противното, вярвам нашите съвременници интелектуално да са понапреднали от времето на "Многострадалната Геновева" и да могат вече да направят разлика между "Името на розата" и "В името на народа", между МаксМара и Макнамара и между