Мойра

Мойра е името на момичето от едноименния роман на Жулиен Грийн. Познаваме Жулиен Грийн от неговия дневник "Към невидимото", издаден неотдавна от фондация "Комунитас". А преди това го познаваме от "Дневниците" на отец Александър Шмеман, където той много често и с респект споменава неговото име. Романът "Мойра" е издаден у нас през 1994 г., не се учудвам, че съм го пропуснала, нали тогава се занимавахме главно с митинги, политики, шествия, безработици, емиграция. И така - Джоузеф отива да учи в университета на един неголям град. Той е от бедно семейство, което се занимава със земеделие, неугледен и нескопосен е в обноските, косата му е изключително гъста и рижава, лицето му е бяло, очите - черни, външният му вид винаги се набива в очи и привлича погледите на състудентите му. Възпитан е в протестантски дух, по-скоро в пуритански, сутрин и вечер казва молитвите си, не понася в негово присъствие да се изричат неприлични думи, изчервява се от непристойните шеги на приятелите си, обърква се, когато започне да говори за Бога, смята, че е предопределен от Него, че е Негов избраник, мечтае да се посвети на Неговото служение. Изключително целомъдрен, дори се съблича вечер на тъмно, за да не гледа собственото си тяло. Ето как години по-късно Жулиен Грийн описва срещата си с един млад католик - като че ли отново описва самия си герой Джоузеф."Един млад католик дойде да ме види. Знам много добре какво ще ми каже. Той би искал да запази Бога, без да губи света, но ако има средство това да стане, аз не го зная. Моят посетител има големи черни очи, в които лумва пламък, щом заговори за религията. Разпознах се, какъвто бях на двадесет години, докато слушах какво ми говореше за усещането си за присъствието на Бога. Искреността му е безспорна, но в неговата фобия от греха има нещо обезпокояващо, защото тя го омагьосва и той бива привлечен тъкмо от това, от което се бои. Всичко това се чете по лицето му, където непримиримостта и свенливостта се редуват." Джоузеф се среща с Мойра, момиче