Надгробен камък за Ромен Гари

"О, имената, нали знаете... Всичките са псевдоними." Ромен Гари прекоси века като чергар, като безродник, не се подчини на никаква литературна школа, не се поддаде на никаква мода, опълчи се срещу всякакви квалификации и надменно прилагаше в действителността своята писателска свобода. Неуловим и неуловен, предан, но и бунтар по отношение на грандиозните амбиции на майка си за него, той настървено гори в живота си на син, любовник, съпруг и творец, сам се възражда от пепелта и измисля себе си като друга личност. От излизането на сцената на писателя Ромен Гари до апотеоза на Емил Ажар, в една среща отблизо (с автора и неговите творби) и в един разговор на "ти" с него, почти изпепеляващ със своята болезнена прозорливост, Нанси Хюстън разбулва и многоликия творец, и човека. Този портрет е модел в своя жанр, това е една непрестанна совалка между "личната легенда" на автора и онова, което прозира в книгите му, без той да подозира. Книгата на Нанси Хюстън разбулва огромен брой неща, а в същото време е просмукана от чистото щастие да изразиш своята почит и уважение. Изненадваща среща между двама писатели. Ти направи всичко, за да оплетеш дирите, да ни хвърлиш прах в очите, да ни въвлечеш в една вихрушка от самоличности, която прави на пух и прах всякакви ориентири и в крайна сметка ни кара да си задаваме същия въпрос, който си задаваше и ти във всяка секунда от всеки твой ден: съществува ли наистина Ромен Гари? Неразбирането, в което ни хвърляш, постепенно се превръща във философия. О, Ромен... При гледката на твоето творчество - изобилно, преливащо, монументално - и на живота ти, на всичките ти многобройни животи, в които ти гореше, всеки автор на романи може само да се почувства нищожен, мъничък и късоглед. Дали ти изобщо беше френски писател? Говореше свободно четири езика, а владееше (по твоите думи) не по-малко от седем, написа направо на английски няколко книги и стотици репортажи, като често сам се превеждаше и в двете посоки. А дали, тогава, не беше гражданин на све