Ex Ponto

"Ex Ponto" е първата книга на нобеловия лауреат Иво Андрич, публикувана през 1918 г. Тя представлява изповедна лирична проза под формата на дневник, родена от самотата и страданието по време на неговото политическо затворничество и интерниране през Първата световна война. Заглавие: Вдъхновено е от "Tristia" и "Epistulae ex Ponto" на Овидий, писани по време на неговото изгнание в Томи. Тематика: Книгата изследва вътрешния свят на човека в изолация - борбата с отчаянието, страха от тишината и търсенето на смисъл чрез смирението и вярата. Стил: Произведението се отличава с поетичен език и философска дълбочина, като се смята за едно от най-значимите съчинения на модерната южнославянска литература. Ключови думи: Иво Андрич, Ex Ponto