Кюстендже

Военна карта от периода на Руско-турската война, без датировка, топонимите са на руски език. Картата е съставена от дванадесет хартиени фрагмента върху текстил. Включва районите от днешна Румъния и по конкретно Черноморското крайбрежие с град Кюстендже, днес Констанца. През 1860 година е изградена железопътна линия, свързваща Кюстенджа с град Черна вода на река Дунав. В строежа ѝ участват английски работници. Веднага след края на Кримската война те се заселват на около 25 мили от Кюстенджа в нов град с име „Медиджие“. За няколко седмици в Кюстенджа пристигат около 18 000 татари, от където са закарани с влак до Черна вода и оттам разпределени в различни райони. Местната търговия Кюстенджа бързо минава в техни ръце. Още с учредяването на Българската екзархия през 1870 година градът е част от нея. След Руско-турската война от 1877 – 1878 година Кюстенджа, заедно с цяла Северна Добруджа, става част от Румъния. Градът се превръща в главно морско пристанище на страната и основен транзитен пункт за румънския износ. В 1889 година е построена внушителна българска църква (на днешната Strada Razoarelor при Strada Izvor) до българското училище (Şonţu Gheorghe Maior 7). След изграждането на моста при Черна вода през 1895 година Кюстенджа се свързва с румънската железопътна мрежа, по същото време се открива редовна линия до Цариград.