Светът като воля и представа

Шопенхауер развива тезата, че Кантовото "нещо само по себе си" (Ding-an-sich) е Волята и тя е онтологична основа на света, разпределена на различни степени във всичко живо и неживо - човекът, животните, минералите, природните закони. Представата (или Кантовото "явление") е само нейно отражение и има илюзорен характер (като древноиндийската "мая" - материята, от която е създаден светът). Волята се характеризира с хаотичен стремеж към обекти. Тя е сляпа и ирационална, а разумът е неин инструмент за задоволяване на желанията ѝ. Според Шопенхауер оттам произтичат всички страдания в света (както се твърди и в будизма) - човекът винаги желае нещо, и когато дори и най-малкото желание остане незадоволено, започва да страда. Изходът от това положение, според Шопенхауер, е: Да осъзнаем, че Аз-ът е илюзия, и всички ние сме едно цяло във волята сама по себе си. Аскетизъм - да се лишим от каквито и да е удоволствия и да не желаем нищо. Етика на състраданието - да чувстваме чуждата болка като своя. Когато всеки Аз бъде напълно заличен, завършва книгата си Шопенхауер, от нашия свят не остава нищо, волята се затваря в себе си и повече няма желания. Това състояние могат да обяснят само мистиците. През 1948 г. Томас Ман подготвя едно съкратено издание на книгата. Ключови думи: Артур Шопенхауер Светът като воля и представа