Единствена модерност

Американският философ Фредрик Джеймисън е признатият теоретик номер едно на постмодерността, най-влиятелен и най-плодовит автор на книги и други текстове по темата. Но неголямата книга, наречена Единствена модерност, е възлова работа по проясняване на други понятия: "модернизъм" и "модерност". Те са сред най-оспорваните в съвременната философия и културна теория, но Джеймисън ги обсъжда по много неочакван начин. Само по себе си интензивното съживяване на дискусиите за модерността, както и възникването на нови теории за художествения модернизъм изисква отделно внимание. Но в този богат контекст от текстове е важно къде застава Джеймисън: в своята важна интерпретация той заключава, че макар двата термина (модерност и модернизъм) да са били някак "опозорени", те въпреки това си остават ключове към разбиране на феномените, които са били предназначени да теоретизират. Анализите на Джеймисън помагат да си изясним нашата настояща и художествена, и дори политическа ситуация. Ето какво казва в предговора си: "В зрялата постмодерност доскоро като че ли съществуваше общо съгласие, общ неизказан на глас консенсус по въпроса, кои характеристики на модерното вече не са желателни. Аскетизмът на модерното например или неговият фалоцентризъм..., авторитаризмът му и дори потисничеството, което то упражняваше от време на време, телеологията на модернистката естетика в триумфалния й ход напред от по-новото към най-новото; култът към гения или провидеца; неприятните изисквания, отправяни към аудиторията или публиката - всички те, разбира се, във взаимна връзка и често като аспекти или различни версии едно на друго са систематично и многократно посочвани от коментаторите... Но сред вихъра на споменатите здравословни движения на отвращение и погнуса, ­ чак до звуците от счупени прозорци и шума от изхвърлени стари мебели, ­ ние станахме през последните няколко години свидетели на явления от доста по-различен порядък, явления, които ни предлагат обратен път към всевъзможни стари неща, а същ