Дневникът на един селски свещеник

Същата самота, същото безмълвие. И този път - никаква надежда да преодолея препятствието или да го заобиколя. Впрочем препятствие няма. Нищо. Господи! Дишам, вдишвам нощта и тя влиза в мен пре някаква непонятна, неописуема душевна пролука. Аз самият съм нощ. (Жорж Бернанос) Романът носи на своя автор Голямата награда на Френската академия и надхвърля успеха на "Под слънцето на Сатаната" - творбата, която десетилетие преди това е накарала да се заговори за Бернанос като за "френски Достоевски". И до днес критици се питат дали "Дневникът на един селски свещеник" - тази "изповед от бездната" - не е и последният голям християнски роман в съвременната литература. При всички случаи става дума за книга предизвикателство, убягваща от всякакви традиционни класификации или жанрови определения. Ключови думи: Жорж Бернанос Дневникът на един селски свещеник