Кражба

Важните теми от творчеството на Астафиев са военно-патриотични или селски. Една от първите му творби е есе, написано в училище, което в бъдеще е превърнато от писателя в разказа "Васюткинското езеро". Първите разкази на автора са публикувани във вестник "Чушовская рабочая". Ранните разкази на Астафиев "Стародуб", "Звездопад" и "Проход" предизвикват вниманието на критиците. Едуард Кузмин в списание "Нов мир" отбелязва, че те се характеризират със "сурова, тромава грапавост на звука, неравномерност, грапавост на детайлите и образи" и "оживен смисъл на думата, свежест на възприятието, остро око".[4] Разказният стил на Астафиев предава възглед за войната на обикновен войник или младши офицер. В своите произведения той създава литературния образ на обикновен работник-воин или безличен командир на взвод, на когото се крепи цялата армия и на който в резултат на усилията "всички кучета са обесени", всички грехове се отписват, които са заобиколени от награди, но наказанието се получава и то в изобилие. Този наполовина автобиографичен, наполовина колективен образ на фронтови войник, живеещ един и същ живот със своите другари и свикнал спокойно да гледа смъртта в очите, Астафьев до голяма степен копира от себе си и от своите фронтови приятели, противопоставяйки го на образа на войници от тила, много от които са живели по време на войната в относително безопасна зона и към които писателят изпитва най-дълбоко презрение до края на дните си. Виктор Астафиев работи в Библиотеката-музей Суровото, на ръба на цензурата, изображение на горчивите и грозни страни на живота е характерно и за произведенията на Астафиев отнасящи се за времето на мирния живот. Той е един от първите, които споменават в печата (в "Кражба", "Последният поклон") за "гладната" 1933 г., пише за юношеската жестокост, криминализирането на съветското общество както в предвоенния период, така и при "развития" социализъм ", за присъствието в него на обширна маргинална прослойка, която вегетира в тъмнина, насилие и само