Български щрихи в американски пейзаж

По репортерските пътища из Чикаго и Америка летяхме с нейната кола, която нарекохме "Ван Гог - Бог на чикагските пътища". Който на практика си беше сива буболечка сред американските джипове и тракове, в които се побират 3 самолета или 12 слона. Станахме дори любими спонсори на американската пътна полиция. Веднъж направихме супер-репортаж за доблестните 16 706 чикагски ченгета, представяйки ги едва ли не като наши братовчеди, които само това правят - да се грижат за нас, преведохме писанието и им го изпратихме с вестника. Получихме благодарствени писма, грамоти и сувенири, с които плашехме понякога приятелите си. /Понякога и неприятелите/. Имаше и още нещо. Един "тикет" за 100 долара. При интервюто Кина беше успяла да паркира "Ван Гог" неправилно - пред самото леговище на чикагските автострадни полицейски лъвове! Не всекиму се отдава... Но те не прощават - даже и да ги облепиш целите с комплименти! Друг път, когато се връщахме по петльова доба, някъде в четири сутринта, от предпечатната подготовка на вестника и се самобичувахме, че едно тъпо заглавие в суматохата бяхме направили още по-тъпо, "Ван Гог" направи такава пътно-транспортна издънка, че просто е нетактично да я съобщаваме. Естественото продължение беше полицейска сирена и шериф, чиято шапка се беше килнала от настръхналите му коси. Кина преобърна колата, за да си намери документите и оставаше само да се съблече и ги потърси до сърцето си, когато забеляза някакво смачкано листче под краката си, с горда радост го взе и подаде на полицая. Беше удостоверение от полицията, че книжката й е отнета и ще й бъде върната след процедурата "поправително училище". Полицейският лъв въздъхна много дълбоко... - О, вие нямате и книжка? ! Стисна устни да не каже нещо излишно и след секунди размисъл тръгна към колата си. Бяхме сигурни, че отива за белезниците. Чакахме безкрайни пет-десет минути със затворени очи. Отворихме ги и видяхме, че сме сами до бордюра на пътя. "Взе ни листчето! Как утре ще идем до печатницата? " - изпла