За смисъла на живота

"За смисъла на живота" е изключително силна и концентрирана книга от Виктор Франкъл. Тя съдържа текстовете на беседи, които той изнася във Виена през 1946 г. - само 11 месеца след като е освободен от нацистките концлагери. Основното послание на книгата е, че животът притежава смисъл при абсолютно всички условия, дори в най-непоносимите моменти на страдание, и че всеки човек има силата да каже "Да! " на живота въпреки всичко. Франкъл предлага радикален обрат в начина, по който гледаме на съществуването си. Въпросът не е какво ние искаме: Повечето хора питат: "Какво още мога да очаквам от живота? ". Според Франкъл това е грешна нагласа. Ние сме тези, които биват питани: Истинският въпрос е: "Какво очаква животът от мен? ". Ние не трябва да изискваме от живота, а да отговаряме на задачите, които той ни поставя всеки ден. Животът като отговорност: Човешкото съществуване е поредица от въпроси, зададени от съдбата, а нашите действия и избори са отговорите, които даваме. Трите извора на смисъла (Ценностната система на Франкъл) Психиатърът обобщава три конкретни начина, чрез които можем да открием и реализираме смисъл в ежедневието си: Творчески ценности (Работа и Творение): Смисълът, който намираме в това, което даваме на света - чрез своя труд, професия, хоби или създаването на нещо ново. Ценности на преживяването (Любов и Природа): Смисълът, който откриваме в това, което вземаме от света - чрез изкуството, красотата на природата или дълбоката любов към друго човешко същество. Ценности на нагласата (Страданието): Най-важната категория за Франкъл. Когато човек е изправен пред неизбежно страдание (нелечима болест, загуба, криза) и не може да промени съдбата си, той все още има избор - да промени нагласата си спрямо нея. Начинът, по който понасяме ударите на съдбата, определя нашето човешко достойнство. Борбата срещу нихилизма и колективната вина. Екзистенциалният вакуум: Франкъл предупреждава за опасността от масовото чувство на празнота и безсмислие, което води до депресии