Българи и хазари през Ранното средновековие

Отношенията между българи и хазари през Ранното средновековие са сред най-динамичните в Източна Европа. Те преминават през етапи на съжителство, тежки военни конфликти и последваща интеграция на български групи в Хазарския каганат.Етногенезис и съжителство в Западнотюркския каганатОбщ произход: И двата народа са част от тюркско-алтайската номадска общност.Общ сюзерен: До средата на VII век българи и хазари са подчинени на Западнотюркския каганат.Географска близост: Българите населяват степите около Азовско и Черно море, а хазарите - района на Северен Кавказ и долното течение на Волга.Разпадането на Стара Велика България и хазарската експанзияРазпад на каганата: След рухването на Западнотюркския каганат и двата народа се стремят към независимост и регионална хегемония.Възход на хазарите: Хазарите създават мощна държава (Хазарски каганат) и започват териториална експанзия на запад.Удар срещу българите: Около 660-670 г. хазарите нападат Стара Велика България, отслабена след смъртта на хан Кубрат.Българската миграция: Натискът на хазарите води до разпадането на Кубратова България и разселването на неговите синове: Аспарух се насочва към Дунава и създава Дунавска България.Котраг поема на север и полага основите на Волжка България.Кубер се заселва в Панония и по-късно в Македония.Съдбата на "черните българи" в ХазарияОстаналите българи: Най-големият син на Кубрат, Батбаян, остава в родните земи и признава властта на хазарския каган.Статут: Тази група българи става известна в източниците като "черни българи". Те запазват известна автономия срещу плащането на данъци и военна служба за каганата.Културно влияние: Българите внасят силен земеделски и уседнал елемент в предимно номадската хазарска култура, което е доказано от археологическата Салтово-маяцка култура.Волжка България и хазаритеПървоначална зависимост: Волжка България в началото също е васал на Хазарския каганат.Приемане на исляма: През 922 г. волжките българи приемат официално исляма от Арабския калифат. Този акт е