Когато Ницше плака

Когато Ницше плака е роман на американския психиатър и писател Ървин Д. Ялом, който разказва за измислена среща между философа Фридрих Ницше и лекаря Йозеф Бройер в края на 19 век. Романът е създаден по мотиви от историите на тези две исторически личности, както и на Лу Саломе и Зигмунд Фройд, които играят важна роля в сюжета. Романът започва с писмо от Лу Саломе към Бройер, в което го моли да помогне на Ницше, който страда от тежка депресия и самота след раздялата им. Бройер, който е известен специалист по психотерапевт, се колебае дали да приеме предложението, но след като прочита някои от трудовете на Ницше, решава да го посети в хотела му във Виена. Там той открива, че Ницше е горд и непокорен човек, който отказва да признае своята нужда от помощ. Бройер предлага на Ницше да започнат необичайна форма на терапия, в която те ще споделят своите проблеми и ще се опитат да намерят решение заедно. В процеса на тяхното общуване, читателят става свидетел на развитието на някои от ключовите идеи на Ницше, като волята за власт, свръхчовекът и вечното завръщане. Същевременно Бройер разкрива своята собствена криза, свързана с брака му, професията му и стареенето. Той също така обсъжда случая с младия Фройд, който е негов приятел и колега, и който постепенно формира своята теория за психоанализата. Романът е написан в професионален тон, като използва диалози, писма и дневници за да представи психологическите портрети на героите. Ключови думи: Ървин Д. Ялом Когато Ницше плака