Аферата с парахода "Германия" в Русе

Безпрецедентното превземане на австрийския параход от турските власти на русенското пристанище през лятото на 1867 година предизвиква силен отзвук сред европейската дипломация. То е широко отразено и в пресата на дунавските страни. Както е известно, със съдействието на австрийския консул в Русе Георг фон Мартирт турските заптиета, уведомени, че в него пътуват двама български революционери, нападат парахода и ги убиват. Под натиска на общественото мнение в Европа Австроунгарската империя е принудена да отзове своя консул в Русе. Българските емигрантски вестници Народност и Дунавска зора, излизащи в Букурещ и Браила, за разлика от проправителствения русчушки вестник Дунав, също заклеймяват незаконните действия на властите, които в нарушение на международното право опитватвайки се да арестуват пътници с редовни документи и билети на чужда територия, разстрелват Никола Войводов и Цвятко Павлович, които са възнамерявали да навлязат с чета от Сърбия. Преди тях Дунава са преминали от Румъния четите на Панайот Хитов и на Филип Тотю. На 6 юли 1869 г. във в. Народност е отпечатана дописка от Недялко Пандурски с подобен инцидент. Тя е озаглавена Едно ново покушение за убийство връх един пътник - българин на австрийский вапор изпратена от Измаил през юни с.г. В нея Пандурски обяснява, че се качил в Галац на австрийския параход на път за Измаил. Още в Галац бил проследен от турски шпиони. На скелята в Тулча, преоблечени като хамали, на парахода се качват турски заптиета, залавят Пандурски, насила му отнемат и изнасят куфара на брега. Опитват се да го смъкнат от парахода, но той се бори, измъква се невредим и се скрива из каютите. Пандурски пише, че сцената наподобявала тази с вапора. В куфара имал картини и пр. - явно, това са неговите литографии. На скелята се събрало любопитно множество и наблюдавало сцената. Капитанът на кораба не взел никакво отношение и заповядал параходът да потегли. От Измаил параходната агенция изпраща три телеграми до австрийския консул в Тулча. След ед