Скандална любов

Джоун Бенет видя за пръв път Тристан Бърк, когато той нахлу в спалнята й късно през нощта само по панталони, с червена роза в ръка. Романтиката на ситуацията й убягна, защото беше едва осемгодишна. - Къде мога да се скрия? - попита той направо, трескаво обхождайки стаята с очи. Джоун седна в леглото и го изгледа с интерес. Това навярно беше приятелят на брат й; онзи, който щеше да прекара ваканцията от "Итън" у тях. Очакваха ги за вечеря, но Джоун я пратиха в стаята й преди това, без да е хапнала, защото каза мръсна дума. Тя нямаше представа, че е мръсна; беше чувала баща си многократно да я изрича, а и брат си, но очевидно беше много лошо млади дами да я използват. Баща й обаче тайно й прати няколко хлебчета и тя се чувстваше добре. А сега, късно през нощта, някой връхлетя в стаята й. Беше вълнуващо и обясняваше защо Джоун се чувства още по-добре. - Зависи - отвърна тя. - От кого се криеш? - Дъглас! Тя свъси вежди. - Защо се криеш от Дъглас? И защо носиш роза? От градината на мама ли е? Той застина на място и започна да й прави отчаяни знаци да млъкне. Джоун затвори уста и търпеливо зачака. Запита се дали майка й одобрява това момче. Беше с дълга, рошава тъмна коса и определено почти толкова висок, колкото баща й, но слаб като тръстика. Виждаше ребрата му дори на слабата лунна светлина, която се промъкваше през прозорците. Ръцете и краката му обаче - в пълен контраст - бяха прекалено едри за тялото му. Откровено казано приличаше малко на дивак, а майка й не одобряваше такива момчета. Той се залепи за стената зад вратата. Джоун погледна натам, в очакване някой да се появи, ала не се случи нищо. Момчето стоеше все така подпряно на стената и едва дишаше, впило очи в дръжката. Джоун отново свъси вежди. - Кой си ти? - попита тя шепнешком. Той не й обърна внимание. - Най-добре излез от стаята ми - заяви тя малко по-високо. Този път той се обърна към нея. Тя ясно видя гневно проблясващите му очи. Той бавно вдигна показалец и го притисна към устните си. Джоун определено се