Ура! Най-после и онемях!

Текстът на "Ура! Най-после и онемях! " е нещо като артистичен галоп-равносметка през живота на талантливия ни режисьор Рангел Вълчанов, пълен със спомени от младостта, с уникални признания и рецепти от кухнята на кинотворчеството му, с горчиви и весели опити за философски обобщения. Смятам ръкописа за ценен, дори безценен, художествен документ за нашата култура, съчинен в характерния за Рангел Вълчанов стил, съчетаващ метежност, страст към парадокса, безмилостен скепсис към всякакви кумири и авторитети, написан с обсебваща вниманието напористост. Текстът като цяло е още един неудържим Рангел, какъвто го знаем - провокативен, осъзнато себичен, по детски възторжен, неуморно язвителен... И какъвто го знаем по-слабо - вдигнал мъдро глава към небето, но неизневеряващ и за секунда на най-важното в себе си: изпитателната шопска жизненост, можеща да премери всичко - дори лачените опинци на гения. Бойко Ламбовски Ключови думи: Рангел Вълчанов Ура! Най-после и онемях