Пръстенът на Борджиите

Пролог Рим, август 1503 г. Папа Александър VI имаше глава като голям скротум. По брадичката му се стичаше мазнина, а злите му черни зеници се разшириха, докато съзерцаваше големия като планина сладък пудинг пред него. Дъщеря му Лукреция Борджия го погледна и й се догади. Тя беше едва на дванайсет, когато баща й я запозна със своите сексуални наклонности. Беше принудена да мастурбира с разпятие, докато той насилваше деветгодишен слуга. Когато свършваше, подпухналият старец грухтеше като пронизан с копие шопар. До баща й седеше брат й Чезаре. Веднъж, след като цяла нощ я беше държал будна с ненаситната си похот, той се беше похвалил, че е убил много хора и някой ден ще заколи и баща им, а после ще опита да се качи на папския престол. Но сега Чезаре Борджия беше болен. Страдаше от френската болест. Всички го знаеха. Лицето му беше покрито с течащи язви, а в очите му имаше лудост, по-лоша от всичко, което Лукреция беше виждала в тях преди. От лявата й страна седеше момчето алхимик Корнелий Агрипа - нежен шестнайсетгодишен момък с черни пронизващи очи. Той беше едновременно неин любовник и спътник по пътя на окултното. Агрипа я беше научил на много неща: как да запази младежката си красота, как да накара всеки мъж да я обожава. Но най-важното беше, че я научи на нови начини да убива. Заедно бяха произвели смъртоносни отрови, които довеждаха смъртта с вълнуваща бързина и не оставяха следи. Последната фигура, която попадна под втренчения й поглед, беше на Доменико Гонзага, най-малкият син на Франческо II, маркиз на Мантуа. Красивото лице на Доменико едва беше започнало да показва следи от твърде охолния живот. С Чезаре си бяха играли като деца, но сега се презираха. Нейният баща, папата, беше уредил гостуването на сина на маркиза - последния в дългата редица кандидати за ръката на Лукреция. Разбира се, Чезаре ги мразеше всичките. Ключови думи: Майкъл Уайт Пръстенът на Борджиите