Приспивна песен

Камъни, дърва, тояги, костите ти ще строшат, но сега словата благи, също могат да вредят. Чък Паланюк – авторът от ново поколение, който безкомпромисно руши правилата за писане, обръща сюжета с главата надолу, предизвиква читателя и търси истината на неподозирани места, по смущаващо откровен начин. “Приспивна песен” е смразяваща притча за опасността от техническа зараза и контрол в ерата на завладяващата ни информация. Представете си, че научите приспивна песен, която убива моментално, когото си поискате, без дори да я пеете. Достатъчно е да си я припомните и да знаете името на набелязаната от вас жертва. Точно това се случва на главния герой, който открива, че освен него я знаят още трима души. Голямата опасност е, че песента се изплъзва извън контрола им и плъзва като зараза, която се предава по слухов път. Апокалипсис, предизвикан от силата на словото. Карантина срещу общуването. Епоха на тишината и тапите за уши. Книгите на Паланюк не са просто заядливи измислици, а предупреждения за надвиснала опасност. След като показа докъде може да достигне човек, ако се отърси от страха си и ограниченията, които му налага обществото, в “Боен клуб” (превърнал се в култ за младото поколение), в “Приспивна песен” талантливият автор ни предупреждава за последствията от една нова чума. Смъртоносна слухова епидемия, която може да се разпространи светкавично. От песен. От обява. От новините. От проповед. От уличен музикант. От телевизионна реклама. От компютърен файл. От честитка за рожден ден. От бисквитка с късметче. “В свят, където клетвите не струват нищо, обетите са само празни слова, а обещанията се дават, за да бъдат нарушавани, би било хубаво да видиш как думите възвръщат своята мощ. – размишлява главният герой в “Приспивна песен”. – Трудно е да се каже дали новият свят на тишина ще е по-лош от стария - с бумтящата музика, рева на телевизорите и крясъците на радиото.” Верен на черногледия си подход при писане, Паланюк безкомпромисно изобличава всички недостатъци на хората