Краят на земята

"Всички рано или късно достигаме до Финистере - до края на света, с който сме свикнали; на действителността вътре в нас или извън нас, която вярваме, че познаваме." През зимата на 1874 година Елизабет Армстронг, единствена дъщеря на заможен предприемач, получава първото писмо от нос Финистере - Краят на света, който се намира в испанската Галисия. Розалинд, която изпраща писмата, обещава да наруши упоритото мълчание, с което Оливър Армстронг винаги е обгръщал раждането на дъщеря му в Рио де ла Плата. Писмата разказват за събития с четирийсетгодишна давност и за пътя от Буенос Айрес до Кордоба, свързал съдбите на Розалинд, Оливър Армстронг, актрисата Ана де Касерес и на изгнаника сред индианците, офицера единак Байгория, който ги взема в плен. Там Розалинд загубва съпруга си и детето, което носи в утробата, ала започва своя собствен "път към Финистере" - метафора на границата, на крайната точка, в която заставаме лице в лице срещу непознатото и плашещото у самите нас. Елизабет, читателката на писмата, също поема по такъв път, който обаче води към нейния собствен произход. Ключови думи: Мария Роса Лохо Краят на земята