Етюди и критики

Може да се каже, че с писателската дейност на д-р К. Кръстев е свързано създаването на критиката у нас, като отделен отрасъл на литературата. Наистина, преди 90-те години на миналия век, когато той се появи на литературното поприще, някои наши книжовници са боравели с литературна критика, но последната е имала случаен характер или - с малки изключения - е представяла всъщност публицистика, пропита често пъти с лични и партизански страсти, или - наивно дело на лица, лишени от нужните познания, художествено разбиране и метод. Критикът е публикувал следните книги, които съдържат трудове от литературно-критически характер: "Етюди и критики" (1894), "Литературни и философски студии" (1898); "Млади и стари [Критически очерки върху днешната българска литература]" (1907), "Христо Ботев - П. П. Славейков, Петко Тодоров, Пейо К. Яворов" (1916)1, "Алеко Константинов" (1917)2. В някои от тези книги, които представят сборници, са поместени и статии - в променен или първичен вид, - които са били печатани по-рано другаде. Наскоро след неговата смърт излезе на свят и последната му книга, както се вижда, недовършена, - "Хр. Ботйов. Стихотворения. Автентично издание с критически бележки от д-р К. Кръстев". София, 1919 г. Той разглежда поетическите произведения с толерантност и примирителност, без крайности и увлечения, sine ira et studio. "Първата и най-света длъжност на един критик, заявява той на друго място, е да прегърне принципиално най-широката толерантност. Да бъдеш краен, едностранчив, да осъждаш всичко, щото не отговаря на твоите лични симпатии и вкусове, е твърде лесно и простимо за един писател; но у критика то е престъпление, защото той не работи само за себе си и трябва хубаво да се взира, да не натрапва другиму чувствата и принципите си, та да заблуждава, а да анализира и осветлява, като дава право на всяка индивидуалност и на всяко разумно стремление". (Сп. "Критика", год. І, кн. 1). При това в някои свои очерки той прокарва чужд за художествената критика елемент: публ