Балканската диета

Ст.н.с. д-р Светослав Ханджиев, e автор на над 240 научни и над 350 научно-популярни публикации по проблемите на храненето, диететиката и метаболитните заболявания. Председател на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания "Акад. Т.Ташев", Сдружението за здравословно хранене и храни и Съюза на апитерапевтите в България. Член на Европейската Академия на науките по хранене (EANS), член на Генералните съвети на Световната и Европейската асоциации за изследване на затлъстяването (IASO, EASO). От 1993 г. член на Световната комисия по обществено здраве към СЗО (ICOH). От 1994-1998 г. заместник председател на Българското дружество по хранене. Национален координатор на общоевропейския диетологичен проект "DiOGenes" към 6-та Рамкова програма на Европейския съюз и национален координатор на Европейския проект в областта на храненето и диететиката "DIETS"; Председател на научния съвет на проекта "Здрави деца в България" (превенция и лечение на затлъстяването в детската и юношеска възраст). Водещ участник в редица национални общо-европейски научни проекти. Доц. Ханджиев, какво представлява популяризираната от Вас "Балканска диета"? Как бихте сравнили "Балканската диета" с други популярни диети? За кого е подходяща тя? Това е значението на традициите в нашето хранене, създадени от нашите прадеди. Заедно с покойния академик Чудомир Начев, преди години направихме едно проучване в исторически план, което показа, че храната на българина в края на 19 и в първата половина на 20 век е много близка до т.нар. "средиземноморско хранене". Средиземноморската диета се счита за най-добра като предпазен фактор от сърдечно-съдови заболявания. Доказано е, че около средиземноморието хората боледуват много по-малко от сърдечно-съдови заболявания и захарен диабет отколкото северните страни. В края на 19 век популярният учен Иля Мечников идва в България и установява, че в Европа най-много столетници има в българските планини. Той свързва този факт с българско