За речта и сцената

Методи Танев завършва актьорско майсторство в класа на Н. О. Масалитинов - ВИТИЗ "Кр. Сарафов" през 1954 г. Работи като актьор в ДТ на Благоевград, Перник, Бургас и Варна. За периода от 12 години изиграва редица роли; дебютира в ролята на водещ ("Оптимистична трагедия" - В. Вишневски); Андрей ("Деветата вълна" - Н. Вапцаров); Христофоров ("В полите на Витоша" - П. К. Яворов); Владиков - ("Хъшове" - И. Вазов); Орсин ("Дванайсета нощ" - У. Шекспир); Той ("Четвъртият" - К. Симонов); Яков("Врагове" - М. Горки); Алонзо ("Буря" - Шекспир); Едип ("Едип Цар" - Софокъл); Приятелят ("Д-р Фаустина" Б. Димитрова) и др. От 1966 г. е бил преподавател по техника на говора във ВИТИЗ. За периода 1968-1969 г. специализира в Школата на МХАТ - Москва и ЛГИТМИК - Ленинград. От 1989 г. e професор към Катедрата по сценична реч на НАТФИЗ. Задълбочено работи по проблемите за култивиране на говора. Провел е и редица оригинални собствени наблюдения и изследвания върху звуковата система на българския език в ежедневната говорна практика. Ключови думи: Методи Танев, За речта и сцената