Маските на величията

Страниците на историята ни говорят за възхода и рухването на всички велики народи. Падането на всеки един от тях е било предизвикано от безскрупулни лидери. Някои постигат своето водачество по наследство, някои чрез лично умение и кавалерство, някои като инструмент на клюки и заговори. Историята ни показва, че всички такива лидери са били незначителни и дребни хора - дори някои от тях и да са оставили след себе си голямо военно минало и слава. Завист, ревност, отмъстителност, лична алчност са били техният начин на управление. Това е, което е останало в аналите на тяхното минало. През времето на Юлиус Цезар Рим е в своя апогей. Дори днес славата на стария Рим е свързана с неговото име - но неговата безскрупулна алчност посява семето на разрушението в тази нация. Франция е една мощна и велика нация, когато малкият корсикански опортюнист се изкачва на нейната сцена. Без каквото и да е съмнение, Наполеон е за времето си велик военен гений, но в същото време е един горд, самомнителен, себелюбив, отмъстителен и безскрупулен малък човек. Той дава на Франция временна и краткотрайна военна слава, но неговият единствен прицел е лично величие, за което той коравосърдечно жертва младежта на Франция. Картаген е една от великите световни нации, когато Анибал става неин вожд. Той таи омраза към Рим и много добре знае, че една война ще погребе неговата държава. Ключови думи: Никола М. Николов, Маските на величията, Първо издание, 1994