Измислици

Казват, че да четеш Борхес е преживяване, което може да се сравни с отстраняване на мозъка, за да бъде ремонтиран. Първо усещаш хладно течение в мозъчната кухина, после настъпва дезориентация, дори дискомфорт. Накрая обаче те овладява усещането, че светът е безвъзвратно променен и неописуемо усложнен. Неговите емблематични "Измислици" (Ficciones, 1944) компресират в 16 трудно поддаващи се на класификация неголеми прозаични къса няколко века философия и поезия. Той ни предлага неразгадаеми лабиринти, въображаеми енциклопедии, онтологични детективски истории и научни коментари върху несъществуващи книги и същевременно взривява всички предишни представи за прозата. Влиянието му върху словото през изминалия век е неизмеримо, но трябва да се отбележи освен това, че неговите "измислици" променят самия начин на четене. За Борхес Марио Варгас Льоса казва: "След Сервантес той е най-значимият автор, писал на испански език". "Тежка и изтощителна лудост е да пишеш пространни книги; да разгръщаш на петстотин страници една идея, която чудесно може да бъде изказана за броени минути. Има по-добър метод: да внушиш, че книгите вече съществуват, и да предложиш някакво обобщение или коментар върху тях. Така са постъпили Карлайл в "Сартор Резартус" и Бътлър в The Fair Haven - произведения, които притежават недостатъка, че си остават книги, не по-малко тавтологични от другите. По- разумен, по-некадърен, по- ленив, аз предпочетох да напиша бележки върху въображаеми книги." Предговор към сборника "Градината с разклоняващи се пътеки" Ключови думи: Измислици, Хорхе Луис Борхес, 2010