Бафомет

Най-сетне за пръв път на български език се появява Пиер Клосовски - един от най-нестандартните представители от първи ранг на френската литература и хуманитаристика на 20 век, участник в"звездната компания" на Фуко, Дельоз, Бланшо, Лиотар, Дерида... Клосовски (1905-2001) е роден в известно артистично семейство, близък е с Рилке и Жид, приятел с Батай, участник в Обществото по психоанализа, свързан с Брьотон и "Ацефал", обучен в теология и схоластика, познавач на Сад и легендарен интерпретатор на Ницше, преводачът на френски на Вергилий и Тертулиан, но и на Ницше, Бенямин, Хайдегер, Витгенщайн... - човек, който води живота на писател и философ, а през последните две десетилетия преди смъртта си - единствено на художник. Най-забележителното му литературно творчество са две произведения: "Законите на гостоприемството" и настоящият роман, "Бафомет" (1965), получил в годината на публикуването си мечтаната от всеки френски автор Награда на критиката. Романът е посветен на Мишел Фуко. Тук, в иронична смес от литература, мистика и теология, Клосовски тълкува легендата за наказаните рицари тамплиери, но - в отвъдното. Под андрогинната форма на Бафомет - странно същество, исторически присъстващо в отколешни и често злокобни митологии (дали не става дума за друго име на дяволското?), се появява... Света Тереза Авилска! Под формата на мравояд в сюжета се включва... Ницше! Това са само някои от "действащите лица", доколкото тази дума е уместна за разказ, който се разгръща между "дихания", напуснали телата си, разговарящи през библейски мотиви, теологични терзания, гностични идеи - при това странно пропити с еротика до перверзност. Грандиозната ерудиция на автора е впрегната в забавна игра по границите на самото формиране/разпадане на литературното и на езика. Морис Бланшо, един от най-големите творци на XX век, казва, че романът създава нова, уникална литературна форма, в която се удържат едно друго няколко типа говорене - присъщото на Сад, присъщото на Ницше и присъщото на теол