Горчиво и сладко

Попаднал в кървавия ад на войната между Севера и Юга, доктор Спенсър Хардън изгубва всичко: красивата си жена, невръстния си син, вярата в лекарската професия и в себе си. И сякаш, за да го възмезди за тежката загуба, съдбата го среща с Лора Тейлър - една жена с невероятен характер. През планини, гори и пустини, в студ, жега и престрелки с индианци двамата прекосяват цялата страна - всеки в търсене на своето щастие... Посвещавам тази книга на моята баба, Лора Спрингс Трейси, която е изоставила удобствата на градския живот в Свети Йосиф, Мисури, за да последва като младоженка своя съпруг железничар в едно дълго пътешествие на запад през Небраска до дивата пустош на Уайоминг. Нейната смелост и изобретателен дух бяха пример и вдъхновение за шестте й деца и за мен, внучката, която по стечение на обстоятелствата стана нейна любимка. Първа глава Франклин, Тенеси декември 1864 г. Изтощен, Спенсър Хардън се облегна върху грубо скованата маса и затвори очи, за да си почине поне за секунда, преди да докарат следващия ранен войник. От почти двадесет часа режеше с бясна скорост мускули и кости, докато асистентите му държаха здраво върху хирургическата маса гърчещите се мъже. Нямаше нито етер, нито хлороформ или опиат, за да облекчи болката, и той трябваше да се преструва, че не чува отчаяните вопли, викове и стенания на тези, които оставаха без крайници. Беше адска касапница без край. Заедно с ранените идваха и лошите новини за изгубената битка, а с настъпването на нощта положението още се влоши. На другия ден започна преброяването на мъртвите, което потвърди огромните загуби на войската на Хууд - дванадесет генерали от Конфедерацията, победени за два часа, повече от петдесет полковници убити. Списъкът с жертвите растеше, мъртвите бяха не стотици, а хиляди. - Вие сте преуморен, Хардън. Спенс усети ръката на Бен Мортън върху рамото си. - Добре съм - отвърна той вяло. - Просто давам малко почивка на очите си, това е всичко. - Капнали сте от умора - настоя главният хирург на отдел