Бих предпочел да не

Бартълби, писарят е един от най-прочутите текстове на Хърман Мелвил, един от най-забележителните в американската литература, един от най-знаменателните в цялата световна. Подобно на планински връх, той е неуморно атакуван от тълкуватели, идващи от най-различни полета. Как се сблъскват с него философите? Защо Бартълби и мистериозната му формула "Бих предпочел да не..." - която дава заглавие на това издание - могат да доведат до твърдения, че той е новият Христос, братът на всички нас или че носи ключ към всяко творение, към Сътворението и раз-творението? В тази книга изправяме гигантските провокатори Жил Дельоз и Джорджо Агамбен срещу Мелвиловия Бартълби. Единият ще подреди - страстно - Мелвил и героя му в сблъсъка на американската литература с шизофреничното или - хладнокръвно - в предшествието на прагматизма. Другият ще го включи в чудновати философски съзвездия, редополагайки писане и сътворяване изобщо. Единият ще говори за лудостта и езика, за човешкото и нечовешкото, за новия възможен свят, в който са унищожени остатъците от всякаква бащина фигура. Другият ще ни сблъска с теза, че в най-дълбинното си измерение философията е утвърждаване на потенциал­ността да се мисли, не на самата мисъл. А литературата? Книгата събира две многопосочно вдъхновяващи интерпретации на Бих предпочел да не и е замислена за любознателни читатели от всички полета. За онези, чиято лична интерпретация на загадката Бартълби предстои. Ключови думи: "Бартълби, писарят" Хърман Мелвил, "Бартълби, или формулата" Жил Дельоз, "Бартълби, или за контингентността" Джорджо Агамбен