Убийците на паметта

Читателският ти поглед се движи сред графика за истината и лъжата. Има потоци от думи, които протичат в различни посоки и създават графични структури. Сборникът от текстове на Пиер Видал- Наке включва "Айхман от хартия", "За Форисон и за Чомски", "Тези относно ревизионизма ", "От страната на преследваните" и "Убийците на паметта". Както известният и у нас с книгата "Черния ловец" френски автор пише в предисловието си "опитите да се отрекат хитлеристките газови камери и унищожаването на душевно болни, евреи и цигани, както и на народности, смятани за по-долен вид хора - става дума най-вече за славяните - приема обезпокоителни размери." Текстовете в книгата са писани между 1980 и 1987 година. Припомням отново прецизната статия на доц. д-р Деянова, която оспорва "документализма" на псевдоизследванията, "развенчаващи" "мита" за Холокоста. Един от критериите за отсъстващия документализъм е липсата на бележки - нито от автора, нито от редактора. Липсата на препратки към предходни изследвания и дебати по темата, както пише авторката. "Убийците на паметта" е диалог между текстовете на тези книги и тезите на автора. Ключови думи: Пиер Видал-Наке Убийците на паметта