Тарикатски разкази

Абе, Kupe - вика, - какви тарикати са те патили бе, момче. Тарикати имаше някога, че животът беше такъв. Навсякъде хитреци и хитрости се разправят. Всеки знае някакъв чалъм, всеки се справя. Къде ти тарикатлък сега. Не виждаш ли в какви къщи живеем - панелни? Изкашля ли се някой на пети етаж, чува се на партера. Един виц като хората не можеш да чуеш - всичките са тъпи. Народът добре живее, ама опростя. По-рано в кафенето или в кръчмето точиш си акъла на чуждите хитрости като на брус. И ти реже умът. А сега? След работа всички тичат телевизията да гледат. Едни програми гледат, едни и същи книги четат като някога протестантите. Какъв тарикатлък те е патил? Цялата Коньовица е днес един баламурник, това е Коньовица... ... Хубав е светът! А вие искате аз да не го живея тоя свят с луни и рози, чешмички и в дъното с тъмносинята, черно-синята Витоша? Ще има да вземате! Веднъж не сполучих. Но трябва да се помисли малко, трябва да се избере внимателно. Сигурно има един път, отвесен към щастието. Само трябва човек да е поне малко тарикат, казвам ви, поне мъничко да изгяволува и всички неща на този свят са в ръцете му. Това го пише още в "Кво да е" и в "Тарикатски глас". Ключови думи: Владимир Свинтила Тарикатски разкази