Договорът ми с Бога

"Случайно станах българист. Дори мога да кажа също, че не аз избрах призванието си, а то мен. Изневерих му с младежкото си лекомислие, изоставих го и станах дипломат, но то ме призова, за да се потвърди отново будистката мъдрост: "И на път да тръгнеш, пак ще се сблъскаш със самия себе си." Защото жизненият път не води към кариера, успехи, политика и пари, а към осъществяване на смисъла на човешкия живот, а мен пък - призванието да служа. Където и да отида, тъпча все по този път. Защото кариерата, успехите и богатството са хубаво нещо, но животът е много повече от тях, за да го пропиляваш непрекъснато в стремежа си да го постигнеш. Иначе за нас ще важи старият английски надгробен надпис: "Тук почива Джон Смит. Роди се като човек, но умря като бакалин." Само призванието да служиш може да даде смисъл на живота. Никога не изгубих илюзията, че все пак мога да помогна, да се посветя в служба на българщината. Бог ми е отредил да върша винаги онова, от което съм имал нужда. По силата на договора ми с Бога българистиката се превърна в моя съдба." Ключови думи: Петер Юхас, Договорът ми с Бога