Исторически корени на вълшебната приказка

Историческите корени на вълшебната приказка се намират в древните ритуали, митове и социални институции на първобитното общество. Това фундаментално откритие принадлежи на руския фолклорист и структуралист Владимир Проп, който в своя класически едноименен труд от 1946 г. доказва, че фантастичните елементи в приказките не са плод на случайно творческо въображение, а са трансформирани отражения на реални исторически и религиозни практики от далечното минало. Основната теза на Проп е, че вълшебната приказка е пряк наследник на мита, който е изгубил своята свещена функция след разпадането на първобитно-общинния строй и се е превърнал в светско повествование с развлекателен или морализаторски характер. 1. Ритуалът на инициация (посвещение). Това е централният стълб, върху който се крепи структурата на всяка вълшебната приказка. В древните общества юношите са преминавали през тежки изпитания, за да бъдат признати за пълноправни и зрели членове на племето. • Напускането на дома: В приказката героят тръгва на път (често прогонен или изпратен на мисия), което съответства на отвеждането на младежите от селото в гората за провеждане на обряда. • Тъмната гора и къщичката на Баба Яга: Гората е символ на "отвъдното", на царството на мъртвите. Къщичката на кокоши крака (която се върти и няма прозорци и врати) символизира древното мъжко училище или гробницата, в която се извършва ритуалът. • Баба Яга (или ламята): Тя е образ на жреца-посветител или на предка-пазител. Нейните заплахи да изяде героя всъщност отразяват ритуалното „поглъщане“ на юношата от тотемното животно, което символизира смъртта на детето и раждането на новия възрастен мъж. 2. Представата за смъртта и отвъдното. Много от мотивите в приказките са свързани с ранните човешки концепции за пътуването на душата в царството на мъртвите. • Трисветото царство (Златното царство): Мястото, до което героят трябва да стигне, за да освободи принцеса или да намери вълшебен предмет, всъщност е древна метафора за отвъдния свят. • Вълшебните дарове и помощници: Животните, които помагат на героя (вълци, коне, птици), в миналото са били тотеми – свещени животни, с които племето е вярвало, че има кръвна връзка. Предмети като летящи килимчета, вълшебни пръчици или огнива са наследство от предмети с магическо и обредно предназначение. 3. Социални институции и матриархат. Приказките често улавят прехода между две големи исторически епохи – матриархата и патриархата. • Царството, давано на зетя: В много приказки героят не наследява баща си, а се жени за принцесата и става цар на нейните земи. Това е отглас от матриархалния обичай на матрилокалния брак, при който властта и собствеността се предават по женска линия. • Конфликтът между поколенията: Изгонването на доведената дъщеря или изоставянето на децата в гората (като в „Хензел и Гретел“) отразява периоди на реален глад и икономическа криза в древните общности, когато племето не е можело да изхрани всички свои членове. Защо приказките си приличат в цял свят? Чрез тази историко-генетична връзка Проп обяснява т.нар. интеретничност на фолклора – фактът, че народи, които никога не са общували помежду си, имат поразително еднакви приказни сюжети. Тъй като в своето развитие човечеството преминава през сходни етапи на социална организация (ловно-събираческо общество, тотемизъм, формиране на държавност), психологическите и обредните структури остават еднакви в световен мащаб. Приказката се явява своеобразен "архив" за психиката и бита на древния човек.