Човешкият цирк и Крикор Азарян

Човешкият цирк и Крикор Азарян е изследване на живота и творчеството на големия режисьор между бреговете на различни жанрове. Наред с тълкуването на неговите спектакли, за първи път се представят интимните спомени и размисли на Азарян за събития и срещи, моделирали отношението му към света и другите. Те са важни за изясняване на стила и методологията на режисьора. В интервюта с близките и приятелите му се осветяват неизвестни за публиката страни от неговия поглед към човека, политиката, сцената, епохата. По-обширно е участието на Театър "Българска армия" в сюжета на книгата - режисьорът посвети най-много години от живота си на неговата трупа. През 2004 г. на сцената на този театър председателят на фондация "Академия Аскеер" Милен Миланов връчи почетен "Аскеер" на Азарян по повод на неговата 70-годишнина. Мотивите на наградата, на която пише "На маестро Крикор Азарян с преклонение", са същите, които оправдават любопитството на изследователя и биографа на режисьора: "Не само защото Крикор Азарян е възпитал поколения актьори и е мъдрецът в българския театър. Не само защото е светла личност. А и защото той продължава да носи със себе си пробития сандал от детството, вади го понякога пред нас, кара ни да погледнем през дупката на сандала и ни казва: "Виж, майна, там, вляво - какви облаци! А там, по-встрани - Австралия! " Питаме: "Къде бе, Коко? " А той: "Ей там, там! " И ние виждаме: и облаците, и Австралия, и какви ли не още чудесии! " За първи път се публикуват историята и задкулисието на драматичното напускане на Азарян на НАТФИЗ през 2006 г. Ключови думи: Човешкият цирк и Крикор Азарян