Делтата на Венера

Една от основополагащите класики на еротичната литература - "Делтата на Венера" от Анаис Нин - се отърсва от апокрифния си профил, за да попадне в ръцете на ново поколение четящи. Подтикната от любовника си Хенри Милър, Анаис Нин смело пристъпва към еротичния жанр - до този момент доминиран от автори мъже - и с чувствения си език на сетивата обединява темите за женствеността, патриархалното общество, въздържанието и еротиката. "Делтата на Венера" е резултатът от този експеримент на американската писателка с кубински произход. Анонимен богаташ плаща на Хенри Милър, за да му предоставя разкази със силно сексуално съдържание срещу долар на страница. Писателят обаче бързо се отегчава от задачата и за да не губят хонорара, Нин се заема с писането им. Начинанието се оказва предизвикателство за фината натура на любимата на Милър: поръчителят изисква от нея да лиши текстовете си от всякаква поетичност на езика и да остави в тях само клиничното описание на сексуалния акт. След вътрешни борби Анаис Нин все пак склонява да приглуши женския си глас и да пише както изискват от нея - "като мъж", сурово, без романтични подробности. Разказите на Анаис Нин създават една малка, затворена вселена, в която само свободата има значение, а любовта е единствената валута. Героите ѝ прескачат от история в история, а отношенията им създават своеобразен роман на страстта - от затворената и отчуждена Елена, която открива чувствеността в лицето на Пиер, до недооценената Бижу и гордата Лейла, които изследват границите на собствената си сексуалност. Живата проза на класическия сборник с разкази "Делтата на Венера" изважда на показ есенцията на женската сексуалност. В увода и постскриптума на "Делтата на Венера" Нин подробно анализира чувствата си по време на изпълнението на поръчката и емоциите след това. Последствията за нея са, че тя успява да намери своя собствен писателски глас, който оставя следа в l’écriture féminine ("женското писане" в буквален превод от френски - философското и литературн