Образът и подобието

Образът и подобието • Естетика на образа в българското средновековно изкуство Книгата е разделена на три глави. Първата е посветена на фундаменталния проблем за иконопочитането и иконоборчеството в България през IХ-ХIV век. Авторът се интересува от спецификата, от културните различия, от оттласкванията и привличанията между византийската и българската иконописна школа. Той акцентира особено на оригиналните приноси на преславската цивилизация и го привлича образът на човека в контекста на избраната тема. Интригуващи са наблюденията за своеобразните имплантации на други културни влияния. Или както се изразява великият Климент Александрийски, къде е пресечната точка между чувствената материя и образа на Духа. Втората глава е посветена на характера на творческия процес при изграждането на човешкия образ, т.е. човекът, разглеждан като обект на творчество и съзерцанието. Средновековният художник е разгледан и като духовен възпитател и наставник, а не само като блестящ иконописец. Николай Овчаров основателно посочва, че одухотвореният човешки образ е главната задача на източнохристиянското изкуство и по-специално на православното. Третата глава на книгата е озаглавена "Естетика на човешкия образ". Тук автора се спира на това как средновековната естетика обосновава философската връзка между човека, Бога и останалите живи творения и предлага задълбочен преглед на философско-естетическите възгледи на Теодосий Търновски, Йоан Екзарх, Климент Охридски, Константин Преславски, Григорий Синаит, Григорий Палама и т.н., на техните разбирания за естетиката на човешкия образ в средновековната българска икона. Разгледан е българския принос и специфика при иконописването, що се отнася до важния въпрос за вътрешната светлина на образа и извода, че каноничните изисквания и ортодоксалните догмати не притесняват свободата и фантазията на художника, не стесняват и не ограничават естетическия реализъм както и това, че в някои отношение българската иконописна школа изпреварва тенденции на Евро