Мантеня, Белини, Джорджоне

Когато между 1505 и 1507 година нюрнбергският художник Албрехт Дюрер прекарал известно време във Венеция, той бил поразен от свежата творческа атмосфера и свободния дух на града. "Тук ме зачитат като човек, а у нас само вегетирам..." - писал той на един свой приятел. Венецианските художници не посрещнали твърде сърдечно своя съперник от север, защото той не работел в "класически маниер". Изключение правил Джовани Белини, който го посещавал на няколко пъти, за да купи една от творбите му. "Всички говорят колко честен човек е той... Много е стар, но все още е най-добрият в живописта" - писал за него Дюрер. През 15 век Венеция живеела и процъфтявала във вътрешен мир. Демократичният държавен строй й давал материална и морална сигурност, развивал и общественото съзнание у нейните граждани. Като модерна държава венецианската република - Serenissima, както я наричали тогава - използувала и изкуството за утвърждаване на политическите си идеи. Продължилото векове наред украсяване на двореца на дожовете, дългата поредица от държавни поръчки осигурявали постоянна работа и материална обезпеченост на художниците в града, а и създаваните прекрасни творби напомняли на всеки венецианец мирната политика и славата на родния град. Освен поръчките на държавата и на дожовете особено голямо значение за развитието на изкуството имала появата на нови меценати из средата на издигащото се търговско съсловие. Живописта играела важна роля в живота на града. Къщите на заможните граждани били украсени с картини, в които образите на Мадоната и на светците не били само предназначени да будят религиозно умиление, но служили и на ренесансовия култ към красотата. Изобразените красиви хора в разкошно облекло сред хармонична обстановка олицетворявали новия житейски идеал. В този град, който няма в обикновения смисъл на думата пейзажен фон и околност, се родил новият вид пейзаж - венецианският "poesie". Заимствуваните от древната митология и литература сцени тук се превърнали в пасторални идилии, по дей