Славата на империята

"Славата на империята" е големият литературен пробив на Д’Ормесон. Този шедьовър, донесъл му заслужено признание и кресло на безсмъртен sous La Coupole, е първата от многото му последващи литературни мистификации ("История на скитника евреин", "Докладът на Гавриил", "Бог - неговият живот и творчество"), издадени от "Парадокс" през годините. Романът донякъде имитира стила на великите класически историографии от ХIX век, посветени на възхода и падението на Римската империя. Докато проследява историята на Алексий и битката му с варварските орди, нахлуващи през границите на Империята, читателят неочаквано попада в различните исторически периоди, сред събития и тенденции, които формират основите на европейската цивилизация. Империята на Д’Ормесон и нейният император Алексий, главен герой на романа, както лесно можем да се досетим, са изцяло въображаеми. Което въобще не пречи на автора да обогати повествованието си с генеалогични и географски карти, изображения на монети и други подобни илюстрации, с текстове от типа: Персийска миниатюра... Виждаме Алексий в ъгъла долу вляво, със сокол на китката, но без кон. (Музей "Лувър"). Както и да създаде многовековната хроника на Империята - военна, политическа, културна - в края на която четем: 1948 - убийство на Ганди; 1948-1949 победа на Мао Дзъ Дун; 1959 - Фидел Кастро влиза в Хавана; 1971 - публикуване на "Славата на империята". Ключови думи: Славата на империята